Семейството не е ДНК, общи гени или кръвна група. Семейството е грижа, любов, всеотдайност. В живота най-важни са хората, които не пускат ръката ни до последно, с които споделяме радост и болка.

~~~

„Щастлив съм“ носи в себе си възклицанието на възторга от живота, по детски чист и изпълен с надежда. Това са думи, които се изричат въпреки всичко или заради всичко. А Максим, героят на тази светла книга, ги изпълва и с устрем и сила да продължи напред, приел истината и готов за светлината на утрешния ден. „Кой съм аз?“, „Откъде идвам?“, „Къде са корените ми?“ – въпроси, чиито отговори той открива и разбира, че те могат и да са болезнени, но без тях не може. Не може и без други две важни неща – семейството и приятелите. За тях като устои също ни напомня дебютната книга на Борислава Анотонова. Както и за това колко е важно да се борим за смисъла на думи като „Щастлив съм“.
Този роман е важен, защото е истински и засяга тема, която в едни други времена беше табу за обществото, а в наши дни е все по-обговаряна, но сякаш все така неясна. И е твърде вероятно да помогне на онези хора, за които тя по един или друг начин е важна. В този смисъл „Щастлив съм“ не е просто художествено претворяване на реалността, а и огледало, което лекува с мъдрост.

Ива Спиридонова

~~~

Съвременната българска литература се нуждае от повече романи като „Щастлив съм“, които обсъждат тежки и болезнени теми, но с фин наратив, увлекателен стил и утвърждаващо послание. Впечатляващо е, че Борислава Антонова ни предоставя всичко това в своята дебютна книга.

Петя В. Димитрова,
творчески ментор и редактор

Романът е част от колекция Лястовици на издателство Библиотека България.

Пролог

Летата си приличат. Приличат си по първия и последния ден – ето толкова си приличат. Онези лета, към които се връщаме с мечтателна усмивка. И които ни се струват като приказни корабокрушенски острови между учебни години, преливащи от дразнещия звън на будилник и купищата тягостни домашни. Летата с аромат на морски залези и крясъци на чайки. Обрисувани с ярките цветове на приключения и смях с верни приятели. Върху това платно неизбежно се е прокраднала по някоя друга неволя като болезнено издрано коляно или гениална лудория, свършваща в полицейския участък.
Лета като моето от шести срещу седми клас, в което имаше и… разбулена тайна. Същото, в което преоткрих себе си и моето семейство и в което събрах сили да се изправя срещу надвисналите страхове.
Лятото на 1992 година, което не бих могъл да забравя и за което искам да ви разкажа. Онова, в което ми се наложи да порасна, за да достигам мечтите си отново.

Прочети оттук Глава 3 !